Прочетен: 1821 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2012 17:10
В човешкият свят има само една основна движеща сила. Нейното влияние е остро, натрапчиво и нагло...
Всичко се корени в това, че носим в себе си невъобразимо нищожната искрица енергия от вселената, наричаме я душа. Именно тя ръководи тялото и се идентифицира, като личност неразривно свързана с него. До тук добре, но нека разгледаме човешките начини за възприемане на действителността.
Като начало да си припомним факта, че всичките ни усещание са базирани на даднните, които субективните ни сетива подават на мозъка.
Все пак, те не са нищо повече от мембрани, екрани, бариери реагиращи на дразнение и отразяващи някои характеристики на реалността. И въпреки нашата убеденост, че виждаме нещата реално картината е субективна. Това са само резултати от нервни импулси неспособни да предадат пълна и безпристрастна информация за каквото и да е около нас. Няма значение дали се гледаме един друг в очите, или използваме телескопа Хъбъл... Усещането ни за реалност е подчинено изцяло на програма закодирана дълбоко в съзнанието на всички нас. Тя се нарича Егоизъм !
С други думи ние възприемаме само тези характеристики на заобикалящият ни свят, които ни засягат и които сме устроени да разпознаваме, но не и истинската природа на нещата. Простият извод е, че ние откриваме целият свят вътре с себе си.
Това е напълно зависим свят, изцяло оформен от собственото ни съзнание според строгите изисквания на консуматорските ни желания и това как външният свят се отразява в сетивните ни органи. Ако човек се позамисли, става още по-сложно, защото именно този процес на отдаване значение и определяне според вътрешният ни мир се явява решаващ.
Логично – това е единственият безотказен начин за влияние върху когото и да е. Даваме на околните това, от което те вярват, че се нуждаят. Това е пътят по който се печели доверие, уважение и любов. Всеки който нарушава това правило и иска първо да получи греши.
В човешката природа е заложено първо и най-основно да се мисли за егото, след това за всичко останало. Тази нагласа възпрепятства духовното извисяване на човечеството. Егоизма поражда всички сблъсъци на интереси, войни, мъка и страдание на планетата. Именно егото ни кара да изпитваме зловредните емоции на омраза, злоба, ярост и завист. Те всички са напълно неоправдани, ако погледнем цялостно върху нещата. На света има достатъчно от всичко за всички, това което създава дефицит са производните на егоизма: грандоманията, жестокостта над себеподобни, алчността.
Ако, Ти който четеш, започваш да разбираш смисъла на системата и за Теб горните редове не са просто бръщолевеници, то Ти си поел пътя навътре към себе си - директно към основите на метафизичният свят.
Ом