Поредната сутрин изпълнена със самота и расъждения...

До преди осем месеца стоенето вкъщи по това време беше немислимо, но когато хилядите конспиративни заговори, масови лъжи и повсеместно натрапени илюзии повлиаят на целият свят никой не може да остане незасегнат.

  Преди малко докато вървах по улицата, небрежно облечен в стари анцузи, гледах дъха си в мразовитият въздух и нямаше как да не забележа начумерените физиономии на недоволните минувачи. Питам се какво толкова не им достига, че в десет сутринта вече да са настроени за омраза. Истински необходимите неща за щастлив и нормален живот вече са изместени от излишни и дори вредни продукти на „цивилизацията”/колко сложна дума, а колко тъпо значение/. Сякаш никой не се замисля дори за момент, че няма никаква жизнена потребност от цигари, кока кола, алкохол, дрога, работа и т.н. неприродосъобразни неща.

  Системата е изградена лъжливо. Системата куца и нещо трабва да се направи, ако вече не е твърде късно. Някой би попитал „Късно ли, ама за какво да е късно?”. Ето го и отговора:

    Почти всеки човек с носталгично умиление си спомня за времето когато е бил жалко и безпомощно парче месо, неспособно да се справи с каквото и да е (с други думи детството). По стечение на обстоятелствата от последните поне няколко столетия, точно този весел и носталгичен период се явява момента в който всички цъмбурваме за пръв път в огромното помийно море на лъжите.
   Всичко започва, когато в общия случай мама, баба и някаква друга лелка решават, че е много полезно и възпитателно да бомбардират недоразвитото ти детското съзнание с абсурди и объркващи лъжи от сорта на: „ако не правиш каквото искам няма да порастнеш”, „Не се пипай там, че ще ти изсъхнат ръцете”, ”Добрите деца правят еди как си, а ти не, за това не знам си каква простотия ще ти се случи” и т.н. За капак на всичко ти нямаш избор да не им се довериш. И така без да подозират за каква вреда нанася това, роднините ти продължават да ти промиват мозъка, подготвяйки те живот на лесно преглъщаща лъжи марионетка. Жалко е да гледаш как хората около теб, несъзнателно унищожават чистото съзнание на децата си, притъпявайки вродените им инстинкти за определяне на истинноста.  

Претичвайки набързо, като с машина на времето, стигаме до моментът в който примерното дете за което говоря, вече започва да ходи в училище и да попива с вяра и интерес думите на учителите. Голяма част от тях отдавна са толкова отегчени от работата си, че си служат с наказания за щяло и нещяло. Именно наказанията за променили хода на човешката история.

Само по себе си наказанието е резултат от нарушено правило. А правилото от своя страна може да бъде разгледано като форма на поробване.