Отново е сутрин и отново ми е зле. Сигурно ако някоя вечер не пия усещането на сутринта няма да ми е познато... ако изобщо заспя. Тревата свърши, имам некви жалки десетина лева и борч 500 кинта до другата сряда, но пък времето е чуде...

Понякога всеки има нужда хубавичко да се натряска. Снощи беше точно този момент, в който изпитах нужда да не изтрезнявам. Излъган както обикновенно, отчаян защото живота минава с равено и скучено темпо, изпих бутилка водка и много...

Той беше обикновен уличен тип, келеша който продава наркотици, граби и краде, защото е лесно и за да живее. От малък вместо в училище се мотаеше безгрижно из улиците докато властите не го надушиха и започнаха да го прибират по раз...

От цели две години и малко не бях писал нито ред, освен писма.. от затвора. Днес вече е разпети петък, каквото и да значи за вярващите, за мен е просто петък тринадесети април. И както много пъти в късият ми и безцелен живот, име...

Апатичното настроение сигурно е продиктувано от химическата депресия на мозъка ми. Хиляди хаотични мисли пронизват съзнанието, а тялото е изцедено до краен предел от долнопробният уличен амфетамин. Повече никога няма да се докосна...